6 feb 2007, 17:54

СПОМЕН 

  Poesía
908 0 4
Спомените ми приличат на накъсани листчета хартия,
които потапям в казан от черна, лепкава слуз.
Не понасям хората, стъпили на хартийките...
и те са грешни, затова преди да ги потопя,
ще ги издраскам с най-мастиления си химикал.
За едно по-сигурно изчезване.
Казана го държа на скришно в мазето,
а дано изврат по-скоро тия грехове, та да се знае.
* *
Няма бъдеще без минало човек.
Има само празен, непотребен казан.
'Хване да го изхвърли, поне да не заема място. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??