Спомените ми приличат на накъсани листчета хартия,
които потапям в казан от черна, лепкава слуз.
Не понасям хората, стъпили на хартийките...
и те са грешни, затова преди да ги потопя,
ще ги издраскам с най-мастиления си химикал.
За едно по-сигурно изчезване.
Казана го държа на скришно в мазето,
а дано изврат по-скоро тия грехове, та да се знае.
* *
Няма бъдеще без минало човек.
Има само празен, непотребен казан.
'Хване да го изхвърли, поне да не заема място. ...