Очите ти проблясват в моя сън виновен

като кинжали от пробудена ненавист

и знам, че тази обич е красива, но отровна,

но пак със жадни сетива се спускам да я опозная...

Сега съм будна... И сърцето ми, и спомените също...

С цигара във ръка рисувам пепелни къдели чувства.

Провиквам се дълбоко в себе си... Не чувам нищо...

А устните ми - изгорели капки сладост вкусват...

Защо ли вчерашният дъжд не разтопи мъглата,

която вместо теб тъй силно ме обича?

Защо очите ми не се отмиха от лъжата,

че името ми нощем тихо сричаш?

Аз знам, че слънцето днес пак ще ме погали...

За миг от вечността за сетен път въздъхвам...

Това, което ти в сърцето ми веднъж запали

ще трябва да намеря как успешно да залъгвам...

Ще сложа във кафето си лъжица сол...

А после тихичко на пръсти ще се моля,

с душа опустошена и обелена до дъно -

ти никога да не играеш губещата роля...