Очите ти проблясват в моя сън виновен
като кинжали от пробудена ненавист
и знам, че тази обич е красива, но отровна,
но пак със жадни сетива се спускам да я опозная...
Сега съм будна... И сърцето ми, и спомените също...
С цигара във ръка рисувам пепелни къдели чувства.
Провиквам се дълбоко в себе си... Не чувам нищо...
А устните ми - изгорели капки сладост вкусват...
Защо ли вчерашният дъжд не разтопи мъглата,
която вместо теб тъй силно ме обича?
Защо очите ми не се отмиха от лъжата,
че името ми нощем тихо сричаш? ...