4 abr 2010, 16:58

Спомен 

  Poesía » De amor
740 0 0
Сънувам нежност отново във нощта,
потрепвам с мигли и усмихвам се в съня,
незнаен шепот ме докосва и повежда,
доверие му давам - вярвам в обичта.
Пристъпвам с неверие плахо, мечтая..
нима отредено за мене е всичко това?
Сърцето ми тупка, в ритъм горя
и сякаш съм буден, попивам мига...
Безброй години търсих своята звезда
и взирах се в простора чак до утринта...
сълзите на умора в очите си таях,
но вярата в мен намери любовта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??