4.04.2010 г., 16:58 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
737 0 0
Сънувам нежност отново във нощта,
потрепвам с мигли и усмихвам се в съня,
незнаен шепот ме докосва и повежда,
доверие му давам - вярвам в обичта.
Пристъпвам с неверие плахо, мечтая..
нима отредено за мене е всичко това?
Сърцето ми тупка, в ритъм горя
и сякаш съм буден, попивам мига...
Безброй години търсих своята звезда
и взирах се в простора чак до утринта...
сълзите на умора в очите си таях,
но вярата в мен намери любовта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??