JustaLittleKid (Или Дадарова)
256 151
3 may 2013, 20:13

Спомен* 

  Poesía
480 0 6

Светлините изчезват една по една,
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая

една сянка, стар спомен тихо нашепва:
„За мене ти, майко, недей да тъжиш…“
В съня неспокоен се майката сепва…
„Недей се събужда, продължи да си спиш.

Съдбата реши да останете с татко,
а мен да ме прати далече!
Жестока съдба! За толкова кратко,
а нашето време, мамо, изтече…

Далеч съм от вас, а всъщност съм близко!
Ще ме чувстваш, затвориш ли очи…
Пращам ви по вятъра усмивки,
целувам ви със слънчеви лъчи…

Не тъжи за мен. Нощта си отива…
Със нея си тръгвам и аз.
Прилив и отлив… В съня ти ще идвам…
и вечно ще бъда във вас.“

*на Дани и всички хора, загубили тежката битка с рака...

 

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??