JustaLittleKid (Или Дадарова)
256 151
3.05.2013 г., 20:13 ч.

Спомен* 

  Поезия
484 0 6

Светлините изчезват една по една,
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая

една сянка, стар спомен тихо нашепва:
„За мене ти, майко, недей да тъжиш…“
В съня неспокоен се майката сепва…
„Недей се събужда, продължи да си спиш.

Съдбата реши да останете с татко,
а мен да ме прати далече!
Жестока съдба! За толкова кратко,
а нашето време, мамо, изтече…

Далеч съм от вас, а всъщност съм близко!
Ще ме чувстваш, затвориш ли очи…
Пращам ви по вятъра усмивки,
целувам ви със слънчеви лъчи…

Не тъжи за мен. Нощта си отива…
Със нея си тръгвам и аз.
Прилив и отлив… В съня ти ще идвам…
и вечно ще бъда във вас.“

*на Дани и всички хора, загубили тежката битка с рака...

 

© Или Дадарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??