Спомен

24 ene 2021, 7:16

Poesía » De amor

187 0 2

Помня нощта, в която съня ми

от твойта усмивка прокуден бе.

Космосът побра се в дома ми,

а покрива се превърна в небе...

Устните докосваха тъмата.

Дланите ни милваха Всемира.

Дъхът възпламени сърцата

и времето спря да извира...

Аз вечността в секунда скрих,

познал предела на безкрая...

От твоя Граал отрова пих,

пречистих се в греха на Рая!

Вселената до дъно опознах -

ти бе най - хубавото в нея!

И нов дом с радост съзрях-

щях в сърцето ти да заживея...

Но утрото ме подигра със смях -

събуди ме сам и бездомен.

Отлетял бе сладкият грях,

но остана чудния спомен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.