24.01.2021 г., 7:16 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
236 0 2
Помня нощта, в която съня ми
от твойта усмивка прокуден бе.
Космосът побра се в дома ми,
а покрива се превърна в небе...
Устните докосваха тъмата.
Дланите ни милваха Всемира.
Дъхът възпламени сърцата
и времето спря да извира...
Аз вечността в секунда скрих,
познал предела на безкрая...
От твоя Граал отрова пих,
пречистих се в греха на Рая! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Предложения
: ??:??