Бзкрайна земна шир, огромна пелена зелена-

с незабравки, ситни, сини, с маргаритки…! Огнен мак

разтворил устни да целуне цялата вселена,

сред безброй синчец и лайка, доминира, няма как!

Жужи пчеличката, унесена от красотата.

Присяда върху цвят, отупва тънките крачета -

полепнала е цяла - по телцето, по главата,

работлива, упорита, пренася тя прашеца.

Отскача скакалец и мигом шмугва се в житата!

Пеперудките танцуват, крилцата им пъстреят!

Калинка мъничка с любов докосва ми ръката!

”Къде ще ме ожениш?”, литва тя, а аз се смея!

Детски спомен мил, неизбледняващ - искам да съм там!

Да се гмурна в тази буйна нива... и  да съм дете!

От  пъпките на мака принцеси чудни да създам,

с рокли розови и бели, и в ръка да съм с венче!