Бзкрайна земна шир, огромна пелена зелена-
с незабравки, ситни, сини, с маргаритки…! Огнен мак
разтворил устни да целуне цялата вселена,
сред безброй синчец и лайка, доминира, няма как!
Жужи пчеличката, унесена от красотата.
Присяда върху цвят, отупва тънките крачета -
полепнала е цяла - по телцето, по главата,
работлива, упорита, пренася тя прашеца.
Отскача скакалец и мигом шмугва се в житата!
Пеперудките танцуват, крилцата им пъстреят!
Калинка мъничка с любов докосва ми ръката!
”Къде ще ме ожениш?”, литва тя, а аз се смея!
Детски спомен мил, неизбледняващ - искам да съм там!
Да се гмурна в тази буйна нива... и да съм дете!
От пъпките на мака принцеси чудни да създам,
с рокли розови и бели, и в ръка да съм с венче!
© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени