5 mar 2022, 17:38

Спомен в бъдеще време 

  Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre
275 1 0
И споменът за нас избледнява,
от пожълтелия лист на времето,
а клепачите притискат сълзите -
за мечтите, в откраднато минало.
Твоят път не свършва с мен,
а мечтаех да съм зората на щастието ти,
надеждата крепеше доверието,
оправдано само отчасти.
Дадох ли нещо на теб,
а отнех ли - не ща и да мисля,
жестоко ще бъде безвремието,
ако следите са само безсмислени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??