Спомен за Историята...

(поема)

                  Две дестинации има във Живота:

                 Олимп едната, другата – Голгота...

                                                                        Аз...                                                                        

– „История“: е Времето познато

(от „онова́“, безкрайното, космично!...)

което тук, реално, на Земята –

на хората им е дарено лично...

 

В това Понятие имагинерно

е всичко: и Животът им, и Целите!...

... Щом във легенди вярват суеверно

и във възкръсването на умрелите...

 

А падналите в битки не възкръсват

и само вождовете в монументи

в Историята може да присъстват:

наричани  „велики“...

– Но проблемни!...

 

А тъй като се знае, че по право

Историята пишат победителите –

то всичко дето Споменът ни дава

едва ли е напълно убедително!...

 

(Елитна компаньонка и метреса

Историята все с  Властта преспива –

и мисли, че си знае интереса,

но често тя греши във перспектива!...)

 

Дивим се и до днес под небосклона

на Пирамидите... На всеки камък!...

... И лудата претенция на Фараона:

– да бъде Бог и тук, но и Отттатък...

 

Понеже в камъните са следите

от поколенията тук  живяли,

ги търсим под земята, неоткрити –

вградени в Пирамиди, в Катедрали...

 

... Но в един предишен Жизнен цикъл –

във Времето, (което уж е наше!)

живяли Динозаври, но „изтикъл“

ги метеор и днес това ни плаши...

 

А те си нямали царе, държави,

войни не водели, живели просто

и не строили храмове за слава...

... но не оставили История, а – кости...

 

И Богове́ са нямали навярно,

дори и с Дяволите не дружали –

в единство със Земята благодарно

безгрижно и свободно си живяли...

 

История понеже не записали,

(че писменост си нямали за жалост)

и във безгрижие били улисани

и тъй забравени били по давност...

 

Човекът само е създал: История,

(макар понякога да съжалява!),

а споменът за нея му говори,

че винаги „във фарс“ се тя повтаря...

 

Един пленително – невероятен,

но също толкова жесток до крайност –

е Споменът за нея непонятен,

но опрощаван някак си: по давност!...

 

А удивително е, че не помни:

Историята ни – Строителите даже...

Забравата в мъгляви хоризонти

обвива всичко...

... Кой да ни разкаже?!...

**********************************

... Даваш ли, даваш Балканджи Йово

хубава Яна на турска вяра?...

– Мо́ре войводо, глава си давам,

 Яна не давам на турска вяра...°

 

Във Времето, прието априо́ри,

че е безкрайно, движещо се вечно –

фактически е Нашата история:

с представите за близко и далечно.

 

... Но то физически не съществува –

от а́теистите измислено Понятие –

Историята взривно там нахлува,

или след Словото: за „нечие разпятие“...

 

Дори от Времето, когато о́ще

била е плоска (видимо!) Земята

История сме писали и нощем –

избягвайки на Динозаврите съдбата...

 

А от когато сме решили лично

Животът във ръцете си да вземем

отново: Божие или космично,

опитваме се да повторим Времето...

 

Понеже разделили сме Безкрайността–

на мигове безкрайни като него,

ще можем пак да изживеем: тайнството

и Явното в човешкото си е́го...

 

Затуй измислили сме календара –

на Времето безкрая разделили!...

Историята тъй да се повтаря:

възможност трайна с него сме открили!...

 

... В гори усойни, в древни манастири

в тререщата светлина на све́щите

описвали са „черноризци“ дирите

на Времето си: ясни и горещи...

 

От Вечността сигнал ли ни изпрати

Историята, кръсти се сам Папата:

– „Защо до днес по градските площади

във статуи от бронз стърчат сатрапи!!??...“

 

Зад хоризонта в мълнии безмълвни

далечни клади яростно проблясват...

Понякога и в нощите не стъмва

от бранните пожари незагаснали...

 

... Вече́рник тих повява отдалече

със нежен дъх от лятната прохлада...

Върти се път над нас – наречен „Млечен“

и звезден дъжд от него бавно пада...

 

В градчета тъмни, с не заспали улици

и в звездните селца из планините –

Историята помним с дъх на люляци

и със отминалия чар в мечтите...

 

А Времето понякога се връща

и гъдулар на кръстопът приседнал –

забравил даже родната си къща –

реди легенда оцеляла... Древна...

 

... За Онова, което тук  „изтича“

във мирни дни: възторжени, щастливи...

Девойки с китки как юнаци кичат,

в Затишието: палави...  Игриви...

 

– Опитвам се сега да си представя

Историята във такова Време

и хората тогава там живяли –

с поне едно в Историята пле́ме...

 

О колко поколения набожно

в неделя сутрин ходели във черквите –

а нощем във леглата неотложно

в нощи́ ую́тни във страстта „омеквали“!...

 

Историята помни, че тогава,

в такива нощи, булките зачевали:

и тъй Живота тук да продължава –

се раждали дечица звездочели...

 

Но те, (докато разбереш!...), пора́ствали

и в пътищата на Войната страшно

звездичките им по челата га́снели –

и дупки с кръв там зейвали ужасно!...

 

... Та а́ко някой пожелае точно

да я разнищи (Нашата История)

той трябва – след като веднъж започне –

във мир и във войни да я повтори...

 

Безбройни революции, погроми –

войни изпълват цялото ни Време

и от къде тогава да си спомним

Историята с нещо без проблеми!...

 

Понякога в Историята кризите

на бури яростни въртят ни във „Окото“,

а пък Съдба наричаме капризите

на всички Демони във Обществото...

 

И за това, Големите открития

постигнати с „очо́вечя́ване́то“

бележат все фаталните събития:

– от шизофренната природа на Познанието!...

 

Щом Огънят открил Човек... А вече

познавал и мощта на ветровете –

покра́й огньо́вете танцувал вечер

и мислел се за: равен с Боговете...

 

А скоро проумял, че с този огън

успешно може и да се воюва.

–  „ Да побеждавам (си помислил) – мога

сам в битките, без жертви да ми струва!...“

 

Но е щастлива (даже за минута!)

Историята в потеклото си превратно,

че сме открили виното преди барута!...

– Какво ли би било да е обратно!?...

 

Историята помни Клеопатра

и Цезар със игрите им любовни,

и лудостта във царската им шатра

с легендата за змиите отровни,

 

– а е забравила безбройни Поколения

(фактически пренасящи Живота!),

но не пред Бог измислен на коле́не,

а със Страстта човешка във леглото...                           

*    *    *    *    *    *   *   *   *    *    *    *   *

... Историята винаги е те́кла

на две различни скорости в живота

и две съдби на хората предре́кла:

Олимп – едната... Другата – Голгота!...

 

А днес в технологичното ни Време

щом тръгнем към планетите далечни

да търсим Ново място за живе́ене

Историята да оставим вечно:

 

– тук  на Земята с дивата зараза,

която с толкова ожесточение

вселявала е яростна омраза

във не едно Човешко поколение!...

 

22.01.2020.

 

°П. Славейков