Ranrozar (Стойчо Станев)
633 19190
12 may 2024, 7:36

Спомен за лято 

  Poesía
577 6 14

Детски спомен в мен се втурна,

като слънце в лятна фурна:

мама меси дъхава погача...

Аз ли днес съм побелялото сираче?

Точно днес ли във спомен опазен,

залъците ми са трохи от празник. 

Онзи празник мина и замина. 

Есента клони към люта зима. 

В нея топлината е оскъдна. 

Мое лято,как сега се сбъдна?

 

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечно благодаря, Лидия!
    Оценката ти ме ласкае,но...кой знае?
    Току виж,че ще ми се понрави;и аз
    ще литна с моята кранта към Парнас!🫠
  • Стойчо, талантът ти е безспорен, проверен във времето и развиващ се непрекъснато. Но ти си от онези автори, които не се вземат за първенци в света на поезията. И това твое качество те прави още по- величав, не само като поет, но и като човек. От разстояние се чувства благия ти характер. Не хулиш творбите на другите, защото си наясно, че всеки пише според възможностите си. Та как да не те уважавам и цена всяка твоя мисъл и посветеност към това, което правиш!
  • Благодаря за коментара и оценката, Николай!
  • Чудесно е, Стойчо!
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Дани!
  • Топли чувства поражда стиха ти, Стойчо! Много ми хареса, поздравления!
  • Благодаря за хубавите думи и пожелания, Латинка-Златна!
  • Спомен, който живее в сърцето ти!

    Честито нова поетична книга Ranrozar(Стойчо Станев)! Желая ти крепко здраве, успех и вдъхновение!
  • Благодаря ви за милите думи и оценките, Виолета, Миночка и Мария!
    Благодаря за Любими, Филка!
  • Споменът от твоето произведение ме върна в годините назад. Може би, защото сме почти на една възраст и сме израснали в един град, Стойчо.🥰 Припомни ми и едно мое стихотворение, озаглавено "Спомен от бонбоненото детство", част от което ще си позволя да цитирам.

    Този ден с очи като бонбони
    плитките ми връзва пак с кордели.
    Аз мълча, не смея да отроня
    думичка дори. А уж съм смела.

    Щедър е. При спомена ме връща.
    У дома съм. С ласките на мама.
    Нищо, че към вечната ѝ къща
    днес вървя. Пораснах ли голяма?

    Искам всичко пак да ѝ разкажа,
    както правех в детството далечно.
    Раните ми с благост да намаже,
    моя страх да хвърли в пътя речен.

    Иска ни се да върнем годините назад, но не можем, затова нека съхраним у себе си тези скъпи спомени и ги облечем в стихове, за да ги запазим за поколенията след нас!👍
  • Много хубав, топъл стих. Хареса ми, Стойчо!
  • Натъжаващо, но и много мило.
    Поздравявам те!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Така е било писано, Стойчо, за да напишеш хубав стих!
Propuestas
: ??:??