16 nov 2006, 15:00
Спомен за любов
В спомени отнася се душата,
копнежи да те зърне тя за миг,
та дори да плаче тя от болка,
че няма да те задържи...
Късно вече е за наш`та обич,
но сърцето все в теб кълне се,
мислите ми гръб обърнаха ти
и на друг живота подариха -
с него те споделят дните,
с него те споделят и мечтите!
Но дълбоко в мен крещи дете -
момиче нежно с блеснали очи,
момиче с усмивка на уста,
усмивката отправена към теб!
Изниква то от спомен незабравен -
изпълнен ден от нежна страст.
Напомня ми за онзи ден далечен,
за сигурни преградки,
дарявящи спокойствие в душата,
напомня за целувката копняна,
за страстите, сънувани и дълго пазени!
Желание напираше в очите,
желание единственно за теб
и страст, невиждана от друг,
дарих ти аз в онзи миг.
И нежен спомен ти остави,
да сгрява моята душа,
че дълга зима ни посрещна,
просмука се студа в душата ти
и в леден принц превърна те.
Ти моята любов оставаш,
но далеч от мен ще бъдеш занапред,
далеч, в чуждите прегръдки.
Сега за друг са моите целувки,
мойте страсти, моите копнежи,
с него аз мечтите споделих,
но спомена ще пазя в сърцето!
копнежи да те зърне тя за миг,
та дори да плаче тя от болка,
че няма да те задържи...
Късно вече е за наш`та обич,
но сърцето все в теб кълне се,
мислите ми гръб обърнаха ти
и на друг живота подариха -
с него те споделят дните,
с него те споделят и мечтите!
Но дълбоко в мен крещи дете -
момиче нежно с блеснали очи,
момиче с усмивка на уста,
усмивката отправена към теб!
Изниква то от спомен незабравен -
изпълнен ден от нежна страст.
Напомня ми за онзи ден далечен,
за сигурни преградки,
дарявящи спокойствие в душата,
напомня за целувката копняна,
за страстите, сънувани и дълго пазени!
Желание напираше в очите,
желание единственно за теб
и страст, невиждана от друг,
дарих ти аз в онзи миг.
И нежен спомен ти остави,
да сгрява моята душа,
че дълга зима ни посрещна,
просмука се студа в душата ти
и в леден принц превърна те.
Ти моята любов оставаш,
но далеч от мен ще бъдеш занапред,
далеч, в чуждите прегръдки.
Сега за друг са моите целувки,
мойте страсти, моите копнежи,
с него аз мечтите споделих,
но спомена ще пазя в сърцето!
© Стефани Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
а дано!!!!да не е вечно...
-
да
за радост или съжаление нищо не е вечно,може да е дълго,но не и вечно -
а дали затихва болката?
-
А можеби няма?Но това вече не е толкова важно-знаеш ли с времето осъзнах,че човек наистина го боли най-много от собствените му надежди и когато те умрат и болкота от тях утихне,можеш спокойно,без ней да кажеш:"обичам те...бъди щастлив-дори и с друга"
-
той не те заслужаваше и за това винаги ще съжалява че те загуби!но ти не тъжи спомена ще отмине някой ден
-
ти можеш да обичаш...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
