16.11.2006 г., 15:00 ч.

Спомен за любов 

  Поезия
5707 0 6
В спомени отнася се душата,
копнежи да те зърне тя за миг,
та дори да плаче тя от болка,
че няма да те задържи...
Късно вече е за наш`та обич,
но сърцето все в теб кълне се,
мислите ми гръб обърнаха ти
и на друг живота подариха -
с него те споделят дните,
с него те споделят и мечтите!
Но дълбоко в мен крещи дете -
момиче нежно с блеснали очи,
момиче с усмивка на уста,
усмивката отправена към теб!
Изниква то от спомен незабравен -
изпълнен ден от нежна страст.
Напомня ми за онзи ден далечен,
за сигурни преградки,
дарявящи спокойствие в душата,
напомня за целувката копняна,
за страстите, сънувани и дълго пазени!
Желание напираше в очите,
желание единственно за теб
и страст, невиждана от друг,
дарих ти аз в онзи миг.
И нежен спомен ти остави,
да сгрява моята душа,
че дълга зима ни посрещна,
просмука се студа в душата ти
и в леден принц превърна те.
Ти моята любов оставаш,
но далеч от мен ще бъдеш занапред,
далеч, в чуждите прегръдки.
Сега за друг са моите целувки,
мойте страсти, моите копнежи,
с него аз мечтите споделих,
но спомена ще пазя в сърцето!

© Стефани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • а дано!!!!да не е вечно...
  • даза радост или съжаление нищо не е вечно,може да е дълго,но не и вечно
  • а дали затихва болката?
  • А можеби няма?Но това вече не е толкова важно-знаеш ли с времето осъзнах,че човек наистина го боли най-много от собствените му надежди и когато те умрат и болкота от тях утихне,можеш спокойно,без ней да кажеш:"обичам те...бъди щастлив-дори и с друга"
  • той не те заслужаваше и за това винаги ще съжалява че те загуби!но ти не тъжи спомена ще отмине някой ден
  • ти можеш да обичаш...
Предложения
: ??:??