В спомени отнася се душата, копнежи да те зърне тя за миг, та дори да плаче тя от болка, че няма да те задържи... Късно вече е за наш`та обич, но сърцето все в теб кълне се, мислите ми гръб обърнаха ти и на друг живота подариха - с него те споделят дните, с него те споделят и мечтите! Но дълбоко в мен крещи дете - момиче нежно с блеснали очи, момиче с усмивка на уста, усмивката отправена към теб! Изниква то от спомен незабравен - изпълнен ден от нежна страст. Напомня ми за онзи ден далечен, за сигурни преградки, дарявящи спокойствие в душата, напомня за целувката копняна, за страстите, сънувани и дълго пазени! Желание напираше в очите, желание единственно за теб и страст, невиждана от друг, дарих ти аз в онзи миг. И нежен спомен ти остави, да сгрява моята душа, че дълга зима ни посрещна, просмука се студа в душата ти и в леден принц превърна те. Ти моята любов оставаш, но далеч от мен ще бъдеш занапред, далеч, в чуждите прегръдки. Сега за друг са моите целувки, мойте страсти, моите копнежи, с него аз мечтите споделих, но спомена ще пазя в сърцето!
А можеби няма?Но това вече не е толкова важно-знаеш ли с времето осъзнах,че човек наистина го боли най-много от собствените му надежди и когато те умрат и болкота от тях утихне,можеш спокойно,без ней да кажеш:"обичам те...бъди щастлив-дори и с друга"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.