В стаята струи далечен аромат
на прехапани въздишки многобройни,
наследство от отшелникът сакат.
Затворени в тавани и сандъци, и буркани
порции тъга с мечти музите прекрасни дали са ни.
Сянка ли е, призрак, дух
Демон ли е дето
сънищата ми преследва?
Или моят жалък музикантски слух
не е достатъчно развит,
за да го чуя как ме вика и да го последвам.
А вика ли ме
И дали
Има смисъл някакъв за глупав непознат да пиша,
ако себе си дори не чувствам
Ако другаде навсякъде издишам?
© Александър Николов Todos los derechos reservados