Oтключвам плахо спомена понякога,
от времето, когато теб те имаше.
Не помня дни и дати, помня лятото
с най-ненаситната любов преливащо.
И спускам котва миг преди потъване
(да знаеш само как морето мами...)
Днес приливът отдавна там заглъхнал е
(защо ми праща празни телеграми...?)
Кориците на миналото си разгръщам,
а после го прибирам в чекмедженце вляво,
препълнено с мълчания, в които се завръщаш.
Остават мигащи в мъглявината вяло ...