10.08.2013 г., 20:52 ч.
Спомени
Oтключвам плахо спомена понякога,
от времето, когато теб те имаше.
Не помня дни и дати, помня лятото
с най-ненаситната любов преливащо.
И спускам котва миг преди потъване
(да знаеш само как морето мами...)
Днес приливът отдавна там заглъхнал е
(защо ми праща празни телеграми...?)
Кориците на миналото си разгръщам,
а после го прибирам в чекмедженце вляво,
препълнено с мълчания, в които се завръщаш.
Остават мигащи в мъглявината вяло
минутите влудяващи, страстта изпита
от зажаднели някога за ласки две тела...
Отключвам спомена, а мислите ми скитат.
Дали ти спомняш си понякога това...
© Жанет Велкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Абе, М.
къде ми се изгуби, ще ти дърпам ушите, леле как ме усмихна само... ще помниш, не ами... 
благодаря ти :*
Дани, голямо сърце такова, колко си право само... Благодаря! -
Аха, ясно
Благодаря ви Силви, Минче, Мария, Великанская мая ! -
И аз така
-
Хубава и нежна носталгия със солен дъх.
-
Спомените, са базата на нашето бъдеще и живот!
Предаваш ги с много талант и емоция!
Поздравления! -
С Краси! Някои спомени се забиват като пирони. Хареса ми, Жани :*
-
Приятно е, когато човек сподели с приятел и срещне разбиране
Ивон, Ачо, благодаря! -
Тъжни са спомените за нещо отминало било ненаситно и хубаво...
Хареса ми художественото изпълнение. Много.
Поздравления! -
Хубаво е! Тъжничко, но пък уютно и топло!
-
Мимка, Ани, благодаря момичета!
-
Сигурно всеки си има "чекмедженце вляво"...и той също!
Поздрави! Допаднаха ми твоите спомени! -
Така е, Краси. И дори да виждаш, че излятата емоция има нужда от шлифоване, сърце не ти дава да я пипнеш, просто си я оставяш така пулсираща и нащърбена. Разбра ме, нали
Благодаря ти, че те има! -
Някои спомени се забиват като пирони. Толкова дълбоко и здраво, че изтръгнеш ли ги, чекмеджето от ляво съвсем ще се разпадне.
Някои стихове също... -
Направих го, Али. А тази е само за теб -
-
Спомен мил, спомен мой... Усмихни му се, Жанет!
Харесах! -
Да, този път си в десятката, Ками
Много ти благодаря!
Наде -
Абе думичката "мрачни" май не беше най-подходяща. Хора с добро и позитивно сърце и мислене никога не ги спохождат "черни мисли", а и мислех и аз да споделя, че сантиментите не винаги носят тъга, дори по-често у мен пораждат приятно чувство от нещото преживяно и едва ли не то отново преминава през мен като кинолента. Хубаво нещо са си спомените, защо иначе са измислили снимките, видеото и т.н., за да се овековечи момента и в даден следващ момент да го преживеем отново, но "отвисоко" и вече с друг начин на мислене, да се посмеем и припомним колко щурави неща сме правили./не че и в зряла възраст сме "застраховани" от тях/
Поздрави, Жан, хубава вечер и само хубави и незабравими спомени!!! -
"Облачно" ти е било в сърцето този ден! Надявам се дъждът вече да е отминал и в скоро време да ни зарадваш със слънчево стихо. Поздрав, Жани!
-
Спомените не винаги са тъжни
Любима, имаше вятър ( носталгичен ) онзи ден, какво да направя :P
Краси, Елена много са хубави стихокоментарите ви
Ками, сакън, мрачите бягат от мен като от чума
Лорди, дооообре, обещавам
Така е, Ели, богатство си е.
Силви, този път на време, а усмихваш ме
Раче, ми... запомнящо си беше
Анна, Анапестов
Людмил, какво си приказваш, от ония шкафоподобните направо, тройно
Раде, да, за останалото шшшшт
Благодаря за отзивите, приятели! -
Със сигурност си спомня,но ако ти се съмняваш– просто му припомни!Харесах те в тази светлина,Джу!
-
Чекмедженцето вляво, сигурно е големичко... Красотички сбира, тъгички къта... И спомени за страст. Ами, ако ги нямаше?
-
!!
-
Не помня дни и дати, помня лятото...
Прекрасно е! -
Чудесен стих!Споделям!
-
Спомените са част от живота.
Богата си с тях, Джуди. Стихът ти го показва. -
Жанет, август е и е лято...изпий, язяж и изживей го, като за последно!!!
-
Не ти отиват особено тези "мрачни настроения" на фона на жизнерадостната ти натура, но пък майсторлъка си е майсторлък - да пресъздаваш по великолепен начин всякакви такива!!!
Поздрави!!! -
Незабравимо лято,
носталгия,тъга,
вълнение излято
в стиха ти-красота! -
Незабравимите лета на сърцето!Развълнува ме!
и второто предсърдие
завинаги затварям...
Със молива на нежността
за кой ли път контурите повтарям... -
Малко тъжно, но много красиво!
-
Ааа, не! Какви са тези носталгии? Спомени, спомени, ама да знаеш брегът как мами...
Стихото е разкошно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
(изтрит коментар: KrosaMaia (Кроса Мая) 9-09-2013г. 16:56
Днес споменът за чекмедженцето във ляво е потулен в по- голямо и ръждиво чекмедже. Понякога е нужна болката- сълзичка да извади- ръждивата ключалка да разчувства и до мъничката ценност да се добере!)