26 abr 2014, 21:46

Спусък в тревата 

  Poesía » De amor
870 1 2


Стръмна стрелба по…
                                      сълзата на спусъка
мигом отекна и хапещо спря.   
Тихи надежди, бездомни залутаха.
Пръсна дихание, нейде се свря.

Тъжна тревата, отъпкано трепваща,
ръсна стенание, стреснато сви
прашните мигове; лято нашепваща;
длан, недочакана; празни нощви.

Дръпна се мерникът
                                     нейде към нищото.
Капна сълзата, нощта я пое.
Срина се спусъкът, сам на стрелбището.
Глух, се зачуди: "Какво?" и "Кое?"

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И за мен това е изключително поетично произведение с много силни, надграждащи метафори и живо въображение! Браво! Сложих в любими!
  • изключителна, вдъхновяваща, харесвам поезия с крачки към креативното
Propuestas
: ??:??