13 may 2009, 20:51

Спътник 

  Poesía » Otra
881 0 15

Захапа ме... Жестоко и неумолимо.
Нападна от засада, без преструвки.
Зад мен вървеше дълго... Цяла зима.
Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.

Преследва ме... Докосва ме с мълчание,
и в тъмните ми настроения се носи.
Към мен не храни капка състрадание.
Тормози ме... Със хиляди въпроси.

В леглото ми се крие. Вездесъща...
Обсебва нощите. По-ярка от луната.
С измамна близост нежно ме обгръща...
Омръзнала ми е до болка... Самотата...

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??