13.05.2009 г., 20:51 ч.
Спътник
Захапа ме... Жестоко и неумолимо.
Нападна от засада, без преструвки.
Зад мен вървеше дълго... Цяла зима.
Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.
Преследва ме... Докосва ме с мълчание,
и в тъмните ми настроения се носи.
Към мен не храни капка състрадание.
Тормози ме... Със хиляди въпроси.
В леглото ми се крие. Вездесъща...
Обсебва нощите. По-ярка от луната.
С измамна близост нежно ме обгръща...
Омръзнала ми е до болка... Самотата...
Нападна от засада, без преструвки.
Зад мен вървеше дълго... Цяла зима.
Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.
Преследва ме... Докосва ме с мълчание,
и в тъмните ми настроения се носи.
Към мен не храни капка състрадание.
Тормози ме... Със хиляди въпроси.
В леглото ми се крие. Вездесъща...
Обсебва нощите. По-ярка от луната.
С измамна близост нежно ме обгръща...
Омръзнала ми е до болка... Самотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Йордан Илиев Всички права запазени
Предложения
-
-
Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
-
И за какво да бързам все натам? То, времето, ми стига до излишък - премерено до вдишване, ......
-
Когато вечерта полека пие последните лъчи на моя ден, луната щом почти проточи шия през малкия прозо...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
