10 ene 2017, 17:04

Сребристите очи на тишината 

  Poesía » Otra
645 7 15
Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище,
от пламъка си собствен уморено.
Отвъд предела, вече няма нищо –
ни цвят на смях, ни сънища зелени.
А тишината... може би, е крясък,
изригнал от вулкани премълчани,
но думите не стигат, в тях е тясно
(вулкан в какво ли може да остане!?). ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??