Четирсет години съм с тебе

и толкова ти си със мен.

Познавам те сякаш от бебе

и ти ме познаваш съвсем.

И двама сме ние в браздата...

Съвместни са всичките дни

и свети ни горе звездата

под знака на меч и везни.

С усмивките мили, небрежни

и вечери святи за нас,

посрещахме дните крайбрежни

с вълните на топъл Бургас.

А после се спряхме и тука -

във София, дето сме днес.

Във двора гугутка ни гука

и лек е сънят ни нощес.

Децата ни тука растяха

под топъл домашен капчук.

Но скоро и те отлетяха

на нашите мисли напук.

И пак си останахме двама...

Домът ни е вече широк.

Далече от тати и мама -

децата си имат урок.

А ние ще идем оттатък

в различните дати и час.

Тогава животът ни кратък

ще стане на точка за нас.

Но пак ще сме заедно двама

в измислен от хората рай.

Навярно това е измама,

но най-великата май!