Четирсет години съм с тебе
и толкова ти си със мен.
Познавам те сякаш от бебе
и ти ме познаваш съвсем.
И двама сме ние в браздата...
Съвместни са всичките дни
и свети ни горе звездата
под знака на меч и везни.
С усмивките мили, небрежни
и вечери святи за нас,
посрещахме дните крайбрежни
с вълните на топъл Бургас.
А после се спряхме и тука -
във София, дето сме днес.
Във двора гугутка ни гука
и лек е сънят ни нощес.
Децата ни тука растяха
под топъл домашен капчук.
Но скоро и те отлетяха
на нашите мисли напук.
И пак си останахме двама...
Домът ни е вече широк.
Далече от тати и мама -
децата си имат урок.
А ние ще идем оттатък
в различните дати и час.
Тогава животът ни кратък
ще стане на точка за нас.
Но пак ще сме заедно двама
в измислен от хората рай.
Навярно това е измама,
но най-великата май!
© Никола Апостолов Всички права запазени