15 jun 2006, 16:34
Средата на лятото
Вик, затворен в картина,
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.
Вън нощта е изтръпнала
до луната студена.
А мъгла като в пъкала
смуче от вените.
Ронят листи брезите.
Средата на лято е.
И замръзват сълзите,
в песента недопята.
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.
Вън нощта е изтръпнала
до луната студена.
А мъгла като в пъкала
смуче от вените.
Ронят листи брезите.
Средата на лято е.
И замръзват сълзите,
в песента недопята.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Стих със силен заряд. За мене си е направо цяла шестичка
-
Студено лято, сълзи и е тъжно! Много добре предаваш настроението, Хипо, харесва ми много!
-
Много ми хареса!
Поздравления! -
На мен пък още повече ми харесва!
Поздрав за стиха - тъжни, но силни емоции! -
Допадна ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
mo_face, може би този вариант ще ти допадне повече:
Изтръпнала нощ
рисува със студени лъчи
по стените
неизпят вик от минало
и отронен в
мъгла
лист от бреза.
А е средата на лятото.
Въпрос на усет и възприятие според мен.
Подздрав!