15.06.2006 г., 16:34 ч.

Средата на лятото 

  Поезия
723 0 6
Вик, затворен в картина,
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.

Вън нощта е изтръпнала
до луната студена.
А мъгла като в пъкала
смуче от вените.

Ронят листи брезите.
Средата на лято е.
И замръзват сълзите,
в песента недопята.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!

    mo_face, може би този вариант ще ти допадне повече:

    Изтръпнала нощ
    рисува със студени лъчи
    по стените
    неизпят вик от минало
    и отронен в
    мъгла
    лист от бреза.

    А е средата на лятото.

    Въпрос на усет и възприятие според мен.

    Подздрав!
  • Стих със силен заряд. За мене си е направо цяла шестичка
  • Студено лято, сълзи и е тъжно! Много добре предаваш настроението, Хипо, харесва ми много!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • На мен пък още повече ми харесва!
    Поздрав за стиха - тъжни, но силни емоции!
  • Допадна ми!
Предложения
: ??:??