Колко си хубава. Ангел от плът.
Как ме подлагаш на страстния съд.
Много си истинска. Цяла трептиш.
Искаш ли пуканки... Пак ще вали.
Има кафе ей там. Нямаш чадър.
Капки в косите ти чудно блестят.
Топло е вътре. Дори се засмя...
Вече не вярваш и ти в любовта.
Всички мъже са еднакви, нали...
Аз пък попадам на свестни жени.
Хайде да пийнем бутлка мерло...
Знам ресторанче със танци едно.
Ще те изпратя... разбира се, да...
може в дъжда да си хванем звезда...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
И нямам чадър...
А пеперуди сякаш гоня вече само на сън...
Но... има отсреща кафе...
Да изсъхнем и... поговорим там за живота поне...
Ей така... простичко... защото вали...
/или защото обичам някой да ми сваля звезди.../
Поздрав! Много леко, приятно и красиво звучене има този твой стих!