5 mar 2014, 22:58

Среща 

  Poesía » De amor
589 0 5


Колко си хубава. Ангел от плът.
Как ме подлагаш на страстния съд.

Много си истинска. Цяла трептиш.
Искаш ли пуканки... Пак ще вали.

Има кафе ей там. Нямаш чадър.
Капки в косите ти чудно блестят.

Топло е вътре. Дори се засмя...
Вече не вярваш и ти в любовта.

Всички мъже са еднакви, нали...
Аз пък попадам на свестни жени.

Хайде да пийнем бутлка мерло...
Знам ресторанче със танци едно.

Ще те изпратя... разбира се, да...
може в дъжда да си хванем звезда...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да ти кажа... свястна съм
    И нямам чадър...
    А пеперуди сякаш гоня вече само на сън...
    Но... има отсреща кафе...
    Да изсъхнем и... поговорим там за живота поне...
    Ей така... простичко... защото вали...
    /или защото обичам някой да ми сваля звезди.../

    Поздрав! Много леко, приятно и красиво звучене има този твой стих!
  • Цяла трептя
  • Благодаря ви! Хубав ден, приятели!
  • Много приятно за четене!
    И виновен ли си ти, че все попадаш на свестни жени?!
  • "...може в дъжда да си хванем звезда..." - хе-хе, това ми хареса!
    Поздрав, Цветански!
Propuestas
: ??:??