5.03.2014 г., 22:58 ч.
Среща
Колко си хубава. Ангел от плът.
Как ме подлагаш на страстния съд.
Много си истинска. Цяла трептиш.
Искаш ли пуканки... Пак ще вали.
Има кафе ей там. Нямаш чадър.
Капки в косите ти чудно блестят.
Топло е вътре. Дори се засмя...
Вече не вярваш и ти в любовта.
Всички мъже са еднакви, нали...
Аз пък попадам на свестни жени.
Хайде да пийнем бутлка мерло...
Знам ресторанче със танци едно.
Ще те изпратя... разбира се, да...
може в дъжда да си хванем звезда...
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Цяла трептя
-
Благодаря ви! Хубав ден, приятели!
-
Много приятно за четене!
И виновен ли си ти, че все попадаш на свестни жени?! -
"...може в дъжда да си хванем звезда..." - хе-хе, това ми хареса!
Поздрав, Цветански!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И нямам чадър...
А пеперуди сякаш гоня вече само на сън...
Но... има отсреща кафе...
Да изсъхнем и... поговорим там за живота поне...
Ей така... простичко... защото вали...
/или защото обичам някой да ми сваля звезди.../
Поздрав! Много леко, приятно и красиво звучене има този твой стих!