Среща
Бях замък и крепост,
бях крайбрежна вълна,
прохладен пролетен бриз,
хоризонт из ивици мараня.
Бях морски фар на пост,
насред урагани и мълнии,
в рибарски мрежени одежди,
пременен в пълнолунните нощи.
Ти така и не идваше,
изминаха много животи,
а стотиците счупени бутилки
не заглушиха грохота на вълните.
Бях звезда, примигваща в далечината,
остров в небосклон от безпределна синева.
Бях последна надежда за безброй преминаващи
и за още толкова - последна светлина пред смъртта!
© Слав Петров Todos los derechos reservados