26 jul 2011, 18:53

Среща 

  Poesía » Otra
771 0 0

Среща

 

 

 

Бях замък и крепост,

бях крайбрежна вълна,

прохладен пролетен бриз,

хоризонт из ивици мараня.

 

 

Бях морски фар на пост,

насред урагани и мълнии,

в рибарски мрежени одежди,

пременен в пълнолунните нощи.

 

 

Ти така и не идваше,

изминаха много животи,

а стотиците счупени бутилки

не заглушиха грохота на вълните.

 

 

Бях звезда, примигваща в далечината,

остров в небосклон от безпределна синева.

Бях последна надежда за безброй преминаващи

и за още толкова - последна светлина пред смъртта!

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??