26.07.2011 г., 18:53 ч.

Среща 

  Поезия » Друга
786 0 0

Среща

 

 

 

Бях замък и крепост,

бях крайбрежна вълна,

прохладен пролетен бриз,

хоризонт из ивици мараня.

 

 

Бях морски фар на пост,

насред урагани и мълнии,

в рибарски мрежени одежди,

пременен в пълнолунните нощи.

 

 

Ти така и не идваше,

изминаха много животи,

а стотиците счупени бутилки

не заглушиха грохота на вълните.

 

 

Бях звезда, примигваща в далечината,

остров в небосклон от безпределна синева.

Бях последна надежда за безброй преминаващи

и за още толкова - последна светлина пред смъртта!

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??