26 nov 2015, 21:17
Сродна душа
Ти си светло прозорче във края на селото
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.
Ти си слънце сред моите залези,
ти си мост над сърдита река,
морски фар сред неонови лампи,
чиста капка във жадна земя.
Ти си стръкче надежда покълнало в себе си,
ти си стомна със жива вода,
ти си част от две търсещи вечности,
ти си моята сродна душа.
© Неземна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Нежно и докосващо стихотворение си написала, Цвети. Лирическият е просто за завист. Дано осъзнава на какво съкровище е попаднал. А четейки творбата ти се запитах, какво ли би написала за половинката си, щом така възхитително възпяваш сродната си душа!!
Поздравление и 6 от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря ти, Младене за топлите думи! Много си мил!!! Написала съм доста неща и все някога ще ги публикувам!!!