26.11.2015 г., 21:17 ч.
Сродна душа
Ти си светло прозорче във края на селото
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.
Ти си слънце сред моите залези,
ти си мост над сърдита река,
морски фар сред неонови лампи,
чиста капка във жадна земя.
Ти си стръкче надежда покълнало в себе си,
ти си стомна със жива вода,
ти си част от две търсещи вечности,
ти си моята сродна душа.
© Неземна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нежно и докосващо стихотворение си написала, Цвети. Лирическият е просто за завист. Дано осъзнава на какво съкровище е попаднал. А четейки творбата ти се запитах, какво ли би написала за половинката си, щом така възхитително възпяваш сродната си душа!!
Поздравление и 6 от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Младене за топлите думи! Много си мил!!! Написала съм доста неща и все някога ще ги публикувам!!!