СТАРАТА КЪЩА
Погребаното куче до стената ти, те пази.
Сърцето ти лежи изстинало в домашното огнище.
Изсъхнали цветя притискат се във стара ваза,
а времето и вятърът танцуват и разнищват.
Дъждът оплаква твоите подпори.
Снегът ти шие бели шапки.
Замръзналите думи на стопаните се борят,
за да разкажат всичко до последна капка.
Доброто дреме в паяжини на тавана,
а злото пие тъмнината на мазето.
Ще заздравее ли дълбоката ти рана? ...