Старата къща
Вървя и гледам – село запустяло,
навярно и тук от живот е кипяло.
Сега е пусто, сиво само Тишина,
видях стара жена, привела снага,
изкривила се е от тежка работа.
Усмихва се и ми подава ябълка,
благодаря ѝ, целувам ѝ ръка!
Къде са хората бабо, питам с тъга,
а тя само навежда глава,
и сълза виждам по едната и страна!
Продължавам и виждам стара къща, ...