22 jun 2018, 17:09

Старата къща 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Civil, Verso libre, Otra
577 0 0

"За онези моменти, които никога няма да си върнем,

но винаги ще останат с нас като спомени"

 

Някъде там скътана в средата на града

Спи една стара вековна сграда

Тази сграда достатъчно е видяла

Макар и на едно място цяла вечност да е стояла

 

Живот и щастие, тъга и смърт..

Всичко беше се случвало в този кът

Старата къща никога не беше будна

Въпреки това тя виждаше всяка тайна чудна

Всяка изненада, всеки грях

Бяха вградени в стените и в онзи прах

Който беше сънран там където и аз някога седях

 

Спомени сладки и горчиви

Бяха попили в стените ѝ ронливи

Краят на тази къща беше скоро

От нейният живот не оставаше вече много

Спомените щяха да изчезнат

Заедно с коридорите на къщата, които екнат

Това обаче е нормално, всичко се забравя

Времето никога нищо не оставя

А бъдещето гарантирам, никога случки не повтаря...

© Деян Софийков Todos los derechos reservados

Един от първите ми стихове!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??