Те никого не радват вече –
ненужно мили и добри...
Дошли от друг живот... Отречен!...
Не съществувал може би?...
Приличат ми на некролози
със реквиемният си тон –
красиви пози, монолози
и симулация на чувства... Щом
– с ненужната си информация
за време, хора и места
са вече разгадани знаци
в Енигмата на любовта...
14.09.2019.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Хареса ми стихотворението!