Старите писма...

15.09.2019 г., 10:37 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 1

427 1 1

Те никого не радват вече –
ненужно мили и добри...
Дошли от друг живот... Отречен!...
Не съществувал може би?...
Приличат ми на некролози
със реквиемният си тон –
красиви пози, монолози
и симулация на чувства... Щом
– с ненужната си информация
за време, хора и места
са вече разгадани знаци
в Енигмата на любовта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Коричка вяра
Земя, върху която съм роден

Душа зелена. Синьото небе. И хоризонтът ласкаво разгърден. Тук всичко си е пак, каквото бе, в години...
Волност

Отивам си. Затоплих те за малко. Отвън ме чака есенният дъжд. Откраднах си искрица. И запалих дома т...
Диалектика на времето

Сонетен венец 1. Спотайват се и обич, и омраза, завесата е вдигната със стон. Свободните столове, ка...

Още произведения »