7 oct 2011, 19:38

Старопланинска симфония 

  Poesía » Otra
535 0 4

Родих се в песента на ветровете

и в шепота на дъбовите клони,

жадно пих от слънчевите извори,

от сенките на старите корони.


И ето, че своята горда снага

ясен изправя пред мене Балканът.

О, сякаш небето подпира титанът

на своята царствена снежна глава!


Казват, бродят босоноги самодиви

нощем, скрити в горската тъма,

и пеят... пеят за гнездата на орлите,
свити край небесната врата...


Родих се от планинската утроба,

там, хайдушката ми песен де ехти,

и там ще легна пак в земята родна,

в покой най-сетне да склопя очи.

 

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??