7.10.2011 г., 19:38 ч.

Старопланинска симфония 

  Поезия » Друга
534 0 4

Родих се в песента на ветровете

и в шепота на дъбовите клони,

жадно пих от слънчевите извори,

от сенките на старите корони.


И ето, че своята горда снага

ясен изправя пред мене Балканът.

О, сякаш небето подпира титанът

на своята царствена снежна глава!


Казват, бродят босоноги самодиви

нощем, скрити в горската тъма,

и пеят... пеят за гнездата на орлите,
свити край небесната врата...


Родих се от планинската утроба,

там, хайдушката ми песен де ехти,

и там ще легна пак в земята родна,

в покой най-сетне да склопя очи.

 

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??