Старост

m1l3t0 (Мила)
65 11

13 jun 2012, 23:58

Poesía » Otra

506 0 0

Беше тя поема, беше жар.

Захвърлена на пътя, сломена.

Вижте я сега, опечалена.

За колко мига тъй неповторима

огряваше нощта, като луна.

Беше несравнима, дори и със звезда.

Не посегнах ръка да ù подам, а и тя не ме позна.

Отминах и зад ъгъла се скрих.

Тежко ми стана, бързо си простих.

Беше тя и млада, и стихия, вихър.

Като изваяна от восък беше.

Песен вечно непозната,

сега отдавна мрачна и изпята.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.