Старост

m1l3t0 (Мила)
65 11

13.06.2012 г., 23:58 ч.

Поезия » Друга

527 0 0

Беше тя поема, беше жар.

Захвърлена на пътя, сломена.

Вижте я сега, опечалена.

За колко мига тъй неповторима

огряваше нощта, като луна.

Беше несравнима, дори и със звезда.

Не посегнах ръка да ù подам, а и тя не ме позна.

Отминах и зад ъгъла се скрих.

Тежко ми стана, бързо си простих.

Беше тя и млада, и стихия, вихър.

Като изваяна от восък беше.

Песен вечно непозната,

сега отдавна мрачна и изпята.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.