1 sept 2018, 23:30

Старост 

  Poesía
524 0 1

Едно люлеещо се пред прозореца кресло,

Карирано одеяло върху безсилните крака.

Един следобеден лъч се размазва на стъклото.

Навън се сипе порой от разноцветни листа.

 

Толкова романтична ли е старостта?

Като в уютен филм за отминали времена.

Ще имам ли чаша с уиски и пура в ръката,

Когато няма да ме държат вече краката?

 

Ще седя ли вечер на верандата

С внуците или по-вероятно сама?

Ще гледам ли как се движат облаците,

Наслаждавайки се безмълвно на старостта?

 

Ще остарея ли? Карирано одеяло, самота.

Недопушена пура, несподелена любов.

Животът е само едно излишно тяло.

Чаша уиски, куршум и ... ново начало!

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Теза и антитеза! Според мен, старостта, като част от живота, си е каквато си я направим. Може да е самотна, или не, да е активна, или не... тялото може да е пристан на живия, активен дух, или излишна плът. Товар. Зависи. От нас.
Propuestas
: ??:??