harmony92 (Джоана )
21 29
19 nov 2010, 21:22

Старото момиче 

  Poesía
779 0 4

Животът ми е друм неизвървян.

С начални стъпки и неясен край.

А в мене път чакълен е събрал

от чужди мигове частички кал.

 

Вървях и нижех спомени,

рисувани и търсени насън.

И стъпките ù чувах някъде зад себе си,

тъй немощни, но пламнали с неясна власт.

 

Дочаках я и двете заедно

огледахме се в себе си едвам.

Тя - миналото в мойто гледище,

аз - утрешното ''тя''.

 

Самата ТЯ - изящно творчество на старостта,

оплела бе в шал живота.

Любов, белязана да се повтори,

загърна ме в молитва и печал.

© Джоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??