harmony92 (Джоана )
21 29
19.11.2010 г., 21:22 ч.

Старото момиче 

  Поезия
781 0 4

Животът ми е друм неизвървян.

С начални стъпки и неясен край.

А в мене път чакълен е събрал

от чужди мигове частички кал.

 

Вървях и нижех спомени,

рисувани и търсени насън.

И стъпките ù чувах някъде зад себе си,

тъй немощни, но пламнали с неясна власт.

 

Дочаках я и двете заедно

огледахме се в себе си едвам.

Тя - миналото в мойто гледище,

аз - утрешното ''тя''.

 

Самата ТЯ - изящно творчество на старостта,

оплела бе в шал живота.

Любов, белязана да се повтори,

загърна ме в молитва и печал.

© Джоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??