Старото селце

22 ene 2014, 21:52

Poesía » Del paisaje

498 0 1

Преди камбанения звън

в ранните сутрешни зори,

селцето потънало е в сън,

не дочува и петлите дори.

Там росата още не е чужда

и чист е планинският дъх,

светлината всички събужда

с един поглед и топъл лъх.

Вечер последно заспива

в късните нощни часове,

а нощта е така търпелива,

чакайки първите гласове.

Носталгията спомени изравя

и миналото отново зове,

традицията не се забравя –

тя се препредава с векове.

Там, в планината далечна

си живее старото селце,

младостта негова е вечна

и храбро е селското сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.