Старото селце

22.01.2014 г., 21:52 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 / 1

565 0 1

Преди камбанения звън
в ранните сутрешни зори,
селцето потънало е в сън,
не дочува и петлите дори.
Там росата още не е чужда
и чист е планинският дъх,
светлината всички събужда
с един поглед и топъл лъх.
Вечер последно заспива
в късните нощни часове,
а нощта е така търпелива,
чакайки първите гласове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Цвете в пустинята
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...
Ти

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Прощално

Ти си ми ЖужУ-то, дето ме вади от мрака. askme...

Още произведения »