22.01.2014 г., 21:52 ч.

Старото селце 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 1
565 0 1
Преди камбанения звън
в ранните сутрешни зори,
селцето потънало е в сън,
не дочува и петлите дори.
Там росата още не е чужда
и чист е планинският дъх,
светлината всички събужда
с един поглед и топъл лъх.
Вечер последно заспива
в късните нощни часове,
а нощта е така търпелива,
чакайки първите гласове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Предложения
  • Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...
  • Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
  • Ти си ми ЖужУ-то, дето ме вади от мрака. askme...

Още произведения »