Като малка беше ти хубаво момиченце,
беше тъй красива и всички спомнят си,
най-яркото от всички, най-яркото кокиченце,
мъничко момиче с красота огромна.
На десет щом стана и беше си красавица,
в класа признаваха го това момчетата,
играеше на всичко ти и се забавляваше,
побеждаваше ти другите често.
Мъничко порастна, стана на тринадесет,
момчетата тогава в тебе се влюбваха,
ти едва ли знаеше любовта, едва ли,
в квартала всички по теб очите си изгубвахме. ...