Ще го напиша... Като стих без име.
Ще го попивам в клетките безмълвно.
Ще го потапям в чашата със вино.
Ще вдишвам аромата му до съмване.
От погледа му ще събирам истини.
Под нежните му длани ще треперя.
Ще бъде стих във тъмното написан.
Ще бъде сън под моята постеля.
Ще го мълча... И бавно, ден след ден,
пробойните в сърцето му ще кърпя.
Ще го запазя чист и съкровен.
В усмивката му топла ще се къпя. ...